Димчо Дебелянов – Черна песен

1. Творческо присъствие на Д. Дебелянов в националната литературна история. – Епоха – началото на ХХ век, девалвиране на традиционните ценности, усилен процес на нравствена деформация; разочарование от политическата и морална поквара. – Българските интелектуалци, повлияни от съвременните модерни европейски тенденции, насочват вниманието си към вътрешния свят на човека. – Дебелянов не живее със самочувствието на творец реформатор , но с лириката си утвърждава българския символизъм. – Новата проблематика поетът отразява с нова поетика. Образи – символи разкриват особената чувствителност на новия лирически човек – неудовлетворен от света, стремящ се към самовглъбяване и изолация, търсещ за компенсация абстрактни опори. 2. Тема на творбата. Песимистичните настроения определят елегичния характер на “Черна песен” – стихотворение, което разкрива страданието на човека, осъзнал, че светлите му блянове и мечтите за постигане на възвишени идели не могат да се реализират в безсърдечната, груба реалност. Това е творба за непрекъснатите полети и падения на неудовлетворения човек, за изгубването на надеждите, за драмата на лутащото се съзнание между полюсите на битието. 3. Творческа история – творбата е родена от любовно разочарование и е отпечатана за първи път в списание “Съвременник” със заглавие “Загадка”. В писмо до Н. Лилиев Дебелянов описва атмосферата, която е провокирала творческото му вдъхновение: “Аз повярвах във всеизцелителната велика сила на любовта…Виждам сега, че аз много съм очаквал и затова дочаканото ме разочарова…И се влача без охота да живея, но и без сила да затворя прозорците, които гледат към живота. Да не знаеш къде си, всеки ден да се изправяш пред конфликти със самия себе си и вместо гордостта да живееш малко по-висш духовен живот, да изпиташ себепрезрението на безволния.” Вероятно разкриването на драматичния духовен свят на самия поет е причина за смяната на заглавието с “Черна песен”. 4.Смисъл и значение на заглавието – “Черна”- скръб, болка, нощ, смърт – “песен” – нематериален образ на душевния свят на човека; сакрално слово, неподвластно на времето и пространството – “Черна песен”- придобива значение на “надгробна, погребална песен”, реквием за неизживяната младост, за безсмисленото съществуване на човека. 5. Строеж и функциониране на творбата – Цялата творба е изградена върху антитези, изразяващи противоречивата същност на лирическия Аз. Човекът е объркан и отчаян – иска да осъществи бляновете си, но не може да постигне целите си; стреми се към възвишеното и красивото, но пада стремително в бездните на душевното страдание. – 2 – 6. Трагичната обреченост на човека / 1-ва строфа/ – Как е разкрито битието на човека? – Изповед за един труден, нестандартен живот, различен от традиционното човешко битие. – Умирането и раждането са представени като духовни, непрекъснато случващи се, безкрайни процеси, които изтощават човека без да донесат удовлетворение. И тъй като умирането се свързва с ниското земно пространство, с успокояването на житейските страсти, а раждането със съзидателната сила, с творческата енергия, с възвишените полети към светлината, контрастните действия всъщност характеризират неспокойното мятане между мечтата и отчаянието, между творческата сила и невъзможната реализация. Всяко красиво начало е в гибелно съзвучие със смъртта, денят – с нощта, светлината – с тъмнина, съзиданието – с разрушение. Всичко това разкрива безсмислието на живота и разстройва психическата стабилност на човека. Душата, обхванатата от тревога, се чувства “разнолика, нестройна”, лута се в порив към красотата, истината и смисъла, но сякаш е обречена да не ги достигне и да страда от безсилието си. – Анафората “през деня….,/ през нощта…”разкрива изтощителното повторение на действия, чрез които човекът не се реализира, а се отдалечава от човешката си характеристика на способна и съзидателна личност и постепенно се обезличава. 7. Личната болка е породена от конфликта между Аза и света./2-ра строфа/ – Душевното състояние – изразено чрез образите на природата – светлината /”дни светло смирени”/ – символен образ на позитивното и градивно начало в живота на човека, асоциира се с Божествената светлина, провокира идеята, че човекът е божие подобие. – тъмнината /”тъмно море”/ – на негативното и деструктивно чувство, образ на смъртта – Двата контрастни образа не се уравновесяват, не се съчетават в хармонично единство, в каквото са в природния свят, а са знак за сизифовския труд на лирическия човек – бурята – превратностите на времето – гръм – наказателна санкция – морето – безкрайност на препятствията – Човекът може да се реализира и като борец срещу Злото, срещу препятствията по пътя към неговата цел / както героят на Ботев/, но всички препятствия “замират”, когато Азът се изправи срещу тях. Така човекът няма шанс да се реализира като герой. Сблъсъкът между мечта и реалност ражда съмнение, болезнена несигурност, дисхармония и раздвоение. 8. Мотивът за слепотата /3-та строфа/ – свързан е с проблема за невъзможното опознаване на тайните на битието – зората – стремежът към светлото и позитивно начало в живота, но светлината “слепи” човека – Човешките сетива са несъвършени, затова е невъзможна връзката с Божествената хармония. Азът жадува да синхронизира своето битие с природното начало, въплътено в образите на пролетта и есента , но личният му ритъм отново е различен, полетът е спрян преди да започне. 9. Смъртта – край на страданието или победа над живота / 4-та строфа/ – Безцелното съществуване се отъждествява с живота – смърт /Ботев/ – Съществуването на личността се осмисля като страдание /”плачът”/, като неспирно изпитание на духа /образът на пустинята насочена към библейската история – 3 – за Мойсей, който повел хората с робска психика из пустинята, докато изкупят греховете си/ – огънят е угаснал, поривът –заглъхнал – смъртта – копнеж на депресирания, отчаян човек Заключение: Стихотворението “Черна песен” е творба за погребаните илюзии, за трагичното човешко раздвоение между живота и смъртта, полета и падението, копнежа и безсилието. Такова битие е мъчително, обезсмисля съществуването, кара човека да потърси покоя на смъртта.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

17 − 15 =