Две хубави очи

” Две хубави очи ” е произведение, в което може да се открие истинската яворова емоционална нагласа за възприемане и пресъздаване на любовта. Творбата изразява притихване пред съвършенството, пред разцъфтащата женственост, в чиито свят страсста и физическия допир отцъстват. Любовта му е съзерцателна възторженост, любов която не търси докосване, не търси плътското. Любовта му притежава абсолютна красота – те е в ” чистотата ” отвъд пола, тя е в ангелската природа на детството. В стихотверението ” Две хубави очи” “жената плът” отцъства -това описва и обуславя специфичното в интимното преживяване на лирическия герой. В това прозиведение детето има ролята като в много други не само на яворов, но и по принцип. “детето” е фигурата на непорочността, детето което все още не е тя а то, защото не е пораснало за да се нарече жена, то не живее с пола и поради това за любуващия му се вълащава красотата непостижима за която и да е пораснала жена, защото детето се смята за най – чистото същество още от древността, то е ангел , то е божествено същество. Мъжът в произведениетто ” Две хубави очи” може да изпитва само религиозен по природата си трепет, да изпитва чувства които се изпитват в храм, тя за него е икона, която да му дава сили. Сблъсъкът между доброто и злото, между ангелското и демонското, които нередно занимават въображението на поета. Момента на сблъсъка в стихотворението е бегло засегнат и е много бързо решен. Етапа в които детето ще се превърне в жена, ще бъде и този които ще е най – страшен и тежък за нея. Сблъсквайки се със живота тя ще изпита много болка и тъга и ще загуби част от ангелското и детското в себе си. Яворов избира да повярва в любовта, в ангела, в божественото и вярва, че неговият ангел ще преодолее сблъсъка на добро и зло. В извънтекстово отношение заглавието на яворовото стихотворение ” две хубави очи” е представителнои за самата творба. “две” е представено като балансти равновесие в природата, според самия Яворов любов има само и едиснтвено междъ двама души, пример и за равновесието на “две” е и животните, които са се събирали в Ноевия ковчег. ” хубави” – е представено като жадуваната и непорочна красота на дете и “очи”- това са отверените прозорци към душата на човек, очите са тези които никога не лъжат. Лирическият герой извървява пътя през които преосмисля себе си и собственото си отношение към любовта, чувствата за достъпност и достижимост, чувствата на радост и копнеж. Детето се оприличава на земното съвършенство, неговите очи – ” не искат и не обещават те…” – Това също е състояние на равновесие, защото очите нито искат нещо , но и същевременно не обещават нишо. Човекът не получава но и не дава. Многоточието в този цитата означава премълчаване и скриване на част от обладалите поета и лирическия герой чувства. Стихотворението на Яворов ” Две хубави очи ” е едно от най – чувствените и запомнящи се произведения. То е писано и посветено на Мина Тодорова, момичето което пленява Яворов с един поглед за цял живот. Стихотворението е изпълнено с много чувства, преобладаващи в душата на твореца.

loading...

One Response to Две хубави очи

  1. Вероника

    Браво за труда, но е написано много неграмотно. :/

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eleven + nine =