Даниел Дефо – “ Робинзон Крузо “

Първичният и вечен изследователски дух, закодиран във всеки човек, е основният мотив в романа “ Робинзон Крузо “ от Даниел Дефо. Главният герой в най-известния му роман – “ Робинзон Крузо “, също преминава през множество изпитания, докато стигне до едно своеобразно духовно прераждане. В лицето на Робинзон Дефо доказва силата и непоколебимостта на човека, способността му да превърне една крайно негостоприемна среда в свой дом и същевременно да намери “самия себе си“. Робинзон се оказва единственият оцелял след страшното корабокрушение, а това – в духа на времето, се е смятало за благоприятен знак на съдбата. Изхвърлен на необитаемия остров, той е принуден да започне един живот, коренно различен от всичко преживяно от него дотогава. За дълги години това се оказва неговият истински и единствено възможен живот! Необходимостта го кара да преоткрие онези ценности, които лекомислено е пренебрегвал в ранната си младост.Постепенно той се превръща в улегнал и помъдрял в преждевременно настъпилата си зрялост мъж. Въпреки трудностите, Робинзон Крузо започва с несломима воля да създава бавно и мъчително свой дом, да се бори с природата на непознатия остров и да я подчинява. Той вярва в себе си и в собствените си възможности, което в най-голяма степен му помага да оцелее не само физически, но и да се усъвършенства духовно. Робинзон очиства душата си от пороците, които са я владеели, преди да стъпи на острова. Ежедневните предизвикателства, с които изобилства животът му на самотник, го карат да се себедоказва във всеки миг. Той не загубва чувството си за откривателство и страстта си към приключения, но този път те не са насочени към някаква лекомислена мечта, а към запазванена собствения му живот. С всеки изминат ден героят е принуден да преоткрие всички знания и умения, заложени в културната памет на човечеството. Неговата съобразителност, предприемчивост и фанатично трудолюбие личат във всичките му действия. Той се чувства вече толкова помъдрял и зрял. Във всички негови действия и намерения проличава една конструктивна мисъл и последователна воля за довеждането на всяко начинание до благоприятен край. Робинзон изпитва истинска наслада от всеки собственоръчно изработен предмет, от плодовете на своч труд и от реализацията си като човек. Постепенно започва да се отнася все по-критично към своята младост и към ненаситността на цивилизованото общество, от чиито среди насилствено е изтръгнат в продължение на години. На острова той открива за себе си ценностите и критериите за достойно изживян човешки живот, заложени в Библията. Липсата на човешко присъствие е една от неговите най-големи тегоби до момента, в който дивакът Петкан влиза в живота му. В общуването си с Петкан, Робинзон проявавя в най-голяма сила склонността си към просветителска дейност. Като учител спрямо своя ученик, той го възпитава в нормите на цивилизацията, разказва му за Бог, учи го на нравственост и етичност. На самотния остров Робинзон преоткрива безсмислието на изпълващата го преди жажда за богатство. След 28 години пребиваване в чуждия за него край, той се завръща в родината си морално пречистен. Трудната му участ го е превърнала в мъдър и силен човек, вярващ в себе си, в силата на разума и труда. Романът “Робинзон Крузо“ остава в световната литература не само като произведение-еталон за епохата на Просвещението, но и като символ на безпределните човешки възможности за оцеляване, адаптивност и духовно прераждане. Героят на Дефо стои на не по-ниско стъпало, отколкото Шекспировия Хамлет или пък Гьотевия Фауст. Макар да изглежда на пръв поглед по-елементарен в своите стремления и той, и те отстояват едни и същи възгледи – за временното отстраняване от обществото и за завръщането в него, за властта на човека над самия себе си и над природата, за откриването на скритите възможности на човешкия ум и за тяхното рационално прилагане в реалния живот.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

sixteen − 11 =