Въпросът за лицемерието и вярата в комедията (“Тартюф”- Молиер)

“Тартюф” е комедия за лицемерието. Дори от най-беглия поглед става ясно, че тя отразява различни негови аспекти: разминаването между привидност и същтност; стремежа към външна изява; опасността, която то с коварния си лик представлява за хората, и не на последно място – факта, че рано или късно е обречено на разкриване. В по-дълбок творбата свързва лицемерието с вярата, представяйки ги като неотделими и взаимно обуславящи се варианти на поведение. Детайлно разглеждане на маската ни отвежда към намиращото се под нея, затова и разработването на въпроса за лицемерието прераства в анализ на религиозната проблематика в цялата и сложност. В идейния свят на “Тартюф” може да се проникне чрез изследване на авторовото отношение към изобразяваните явления. Неговите правилни и погрешни възгледи, прозрения и заблуждения, както и влиянието на историческите събития и процеси при формирането им, единствено могат да ни дадат пълен поглед върху противоречивия образ на произведението. Позицията на Молиер в “Тартюф” намира прекрасен израз в една мисъл, изказана от главния герой, която изцяло разкрива сложното отношение между лицемерие и вяра, втукано в творбата. Тази фраза има ключово значение, защото в нея синтезирано присъстват възгледи на автора, а в трите й стиха се отразява цялата комедия: А злото става зло, когато нашуми; осъжда ни светът за туй, що стане знайно, и ний не вършим грях, кога грешиме тайно. От една страна, тези думи съдържат характеристика на лицемерието, което е основна тема на творбата. В тях се синтезира философията и оправданието на неговия “последовател” – в случая Тартюф. Този техен смисъл обаче е най-повърхностният,ако го приведен в съответствие с идейното ниво на комедията. Всъщност тя отразява не само стратегията, тактиката и действията на един лицемер, но и житейските очертания на лицемерието като явление, с цел да бъде изобличена както за субекта – носителя му, така и за неговите жертви. Следователно цитираните стихове имат много по-дълбоко значение, което в рамките на второто идейно ниво на произведението ни дава право да ги считаме за истина и да ги приемем, вместо да ги отхвърлим. Може да се дискутира по въпроса доколко автора съзнателно стига до това тяхно второ тълкувание и доколко той го е имал предвид. Отговора трябва да търсим в анализите ни по отношение на резултата – на това, което е казано с тях. Никой писател не може да избегне влиянието на епохата, в която твори, както и отражението на проблемите й в своите произведения. И Молиер не прави изключение от това правило. В комедията си “Тартюф” той ни прави съпричастни към въпросите, поставяни от онова време пред хората; към процесите и тенденциите, които тогава назряват и се оформят, за да получат малко по-късно пряка изява и историческо решение. Характерни за епохата на Молиер са новото, освободено от църковните канони мислене, започналото още през Ренесанса разчупване и отърсване на живота от господството на религията и догматизма, както и стремежът към цялостно премахване на останалата без съдържание форма, управляваща всички човешки действия и обществени процеси. Така под влияние на заобикалящата го действителност, в желанието си да разкритикува привидността и липсата на искреност при спазване на религиозните норми, Молиер достига до отрицание на догматичните възгледи и на нечестните методи на най-реакционната част на църковния клир. По този начин комедията “Тартюф” се превръща в блестящ израз на идеите на Новото време, страстен повик за борба срещу старото и спиращото прогреса и предвестник на великите буржоазни революции, които скоро след това ще разтърсят Европа и ще осъществят на дело идеалите, заложени в нея. Навсякъде в репликите на героите от лагера на “здравия разум” личи ясно противопоставяне на църковните догми; открит протест и твърда решимост за борба в името на свободата и осъществяването на човешката личност. Молиер влага в устата на някои от персонажите си открито отрицание на общественото мнение – този поддръжник и крепител на стария ред и на “строгия морал”, съобразен уж с религиозните норми. Това проличава най-вече в думите на Мариана, Дорина и особено на Клеант – герой, представящ авторовата позиция: Те искат да е сляп тук всеки като тях, роден ли си с очи – това е вече грях, а щом не вярваш пък набожната им врява, безбожник изведнъж те всеки обявява. Критикувайки лицемерието, Молиер отхвърля тезата, че да се греши тайно не е грях, лансирана от Тартюф и издигаща в култ лицемерието. Той я използва, за да иронизира героя си и всечко като него. Ако се вгледаме по-внимателно в същността й обаче, откриваме още една линия на тулкуване, насочена до известна степен срещу идеите на автора и против делото на Ренесансовите мислители, увенчано от буржоазните революции като цяло, една мисъл, отричаща прогреса въобще, показвайки злия му характер. В статията си “Тартюф и неговото време Любомир Павлов пише по техен повод следното: “Според Тартюф грях прави всеки, който подлага хората на съблазън, а не прикрива греха си. Но не върши грях онзи, който греши потайно.” Вярно ли е това? Подобна идея, която също подкрепя думите на Тартюф, изказва и Сервантес в “Дон Кихот”: “И в най-лошия случай по-голямо зло върши явният грешник, който се прави на добродетелен.” Упорстването в стремежа към непостижимото абсолютно Добро в последна сметка води човека до смърт – едната крайност, по управляващите света закони на хармонията и уравновесяването, увлича към другата. Пресилената праведност хвърля човека в плен на Злото, а то носи разруха и гибел. Колкото и нелогично да звучи, тази мисъл на Виктор Юго е продължение на изказаната някога от Молиер, който отрича крайностите въобще, представя ги като нещо изключително вредно и утвърждава дълго презираната в нашата съвременност “златна среда”: Не пазите във нищо мярка вий! Умът ви не клони към средина и трайност И хвърляте се тъй от крайност пак в крайност. Така комедията “Тартюф” се превръща в израз и на една преследваща постигането на хармония идея. Двете полярни отношения към лицемерието и вярата се свързват в едно – мисълта за уравновесяване на противоположностите.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

14 + sixteen =