Властта като проклятие – есе

Властта – това опияняващо чувство на пълен триумф и на надмощие. Всичко е под твой контрол. Усещането за сила действа като наркотик върху сетивата ти, а ти искаш все повече и повече. Добре дошъл в нейния свят! Тук всичко е възможно, но внимавай… Може и да не успееш да излезеш от това място. Не прекалявай и не се самозабравяй, защото в крайна сметка си просто… човек. Дали слаб или силен, умен или глупав – няма значение. Властта заслепява, дори когато е прекрасна. Ето, ти си господарят, изкачаш още една стълбица към пълното надмощие. Стремиш се към него, но можеш ли да го овладееш? Какво става, когато трябва да запазиш и себе си? Стоиш, гледаш от високо онези под теб. Така е, сега ти си силният! Но докога? Може би има и по-амбициозни, по-можещи и по-сурови от теб… Конкуренцията е безмилостно жестока. Властта има много обожатели. Но колко дълго ще задържиш вниманието й върху себе си? Зависи само от теб… Но мантията е по-сладка и по-ужасна от всичко, което си могъл да си представиш! Човеко, спри! Погледни се в огледалото! Мощта ти нашепва слова, така мечтани от теб. Само срещу частица от душата! Съгласен ли си? За да понесеш отговорността, която идва с твоите решения, ти трябва съвест… Но има и друга Власт. Тя те вика при нея – там, където скрупули няма. Е, кой път избра? Помисли добре! Решаваш бързо, без да се замислиш. Добре, твоя воля! Тръгни по лесния път. Бързо ще стигнеш до властта, но и до дъното. Сега се смееш? Не вярваш? В мрака се чува тъжовен плач. Душата ти страда, оставена сама. Душа ли? Това е само дъждът! Върви, побързай, ти не осъзнаваш смисъла на тези думи… Но какво стана? Защо отново те виждам тук – сред простолюдието? Сега горчиви сълзи капят от очите ти и изгарят плътта. Бях права, нали? Скоро слезе от престола си. Нима така затъна в заблуди и лъжи? А Властта? Не те помни вече… замени те! Останал си без сили, в теб царят Мракът и Хаосът. А можеше още да си властелинът, който желаееш. Е, ти сам направи своя избор. Питаш за душата? Тя все още седи в тъмния ъгъл и чака… Ще ти прости… Но какво? Ти пак чакаш Властта? Тогава може би Човекът вече го няма… Върви, лутай се! Няма път назад!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four + 5 =