„Българи от старо време”

Безспорният връх в Каравеловата белетристика е повестта „Българи от старо време”, включена в книгата „Страници из книгата за страданията на българския народ”. В тази повест се съчетават на пръв поглед различни и дори противоположни настроения. Но именно това съчетание е една от причините, които превръщат „Българи от старо време” в творба, която до голяма степен запазва своето въздействие върху публиката. От една страна Каравелов си поставя сатирични цели и се стреми да опише „старото” и негативното в живота на българите. От друга страна, авторът пише творбата в чужбина и очевидно е завладян от носталгията, която до голяма степен смекчава неговата критика. Сюжетът на повестта е изграден около любовта на млади герои и пречките пред тяхното щастие. Това е една от „вечните теми” на литературата, които в различните епохи получават различни интерпретации. По правило във възрожденската литература преградите пред младите са свързани с похитители турци или гръцки духовници. В „Българи от старо време” за пръв път Каравелов издига като преграда волята на родителите. Подобен конфликт между поколенията не е нещо принципно ново за българската словесност. Като първичен вариант той е познат от фолклора, оттам преминава в „Стоян и Рада”, открива се и в някои преводни творби. Но сюжетът не е основното в „Българи от старо време”, авторът го използва, за да представи бита, нравите и обичаите на българите, така както ги е запомнил от времето на своята най-ранна младост. В творбата умело са вплетени народни песни и описания на обичаи, облекло, храна и какво ли още не, на нрави и предразсъдъци, в текста присъства училището. Всичко това е описано с умиление и много хумор, с усет за комичния детайл. Събитията в повестта се разиграват в родната Копривщица. Много от героите имат реални прототипи – известно е, че в Хаджи Генчо се откриват някои от чертите на Хаджи Мушек, бащата на Найден Геров, а у Дядо Либен – черти от дядото на автора, който носи същото име. Но Л. Каравелов в никакъв случаи не създава и не се стреми да създаде точни портрети на реални лица или събития. Неговата цел е по-различна и тя до голяма степен е заявена в заглавието. Друг е въпросът, че всяка значителна художествена творба надхвърля, а може дори да се размине с намеренията на своя автор. При всички случаи за осмислянето на произведение в важно възприемането на творбата от съвременниците и от по-късните поколения читатели, а узнаването на авторовите намерения е само средство за осъществяване на това осмисляне. Много колоритни и запомнящи са двамата главни герои в „Българи от старо време” – Хаджи Генчо и Дядо Либен. От една страна, те са много различни и са противопоставени един на друг, от друга обаче, и двамата носят белезите на старото. Хаджи Генчо е обрисуван като представител на старото поколение учители, които са изживели своето време и са носители на консервативното. От друга страна той не само самонадеяно се представя за учен човек, „какъвто ти не можеш намери и в Ингелизко”, но и бива възприеман като такъв от не по-малко консервативното му обкръжение. Нещо повече, в определени моменти той бива обвинен в нарушаване на установената норма, в някаква „модерност”, която днес изглежда комична и трудноразбираема. Но това, с което Хажди Генчо в най-голяма степен отблъсква читателите, е неговата алчност, скъперничество и използвачество. Тук като че ли може да се потърси известно превъзходство на Дядо Любен, които не е скъперник, а по-скоро използван от по-хитрия си приятел. Комичното му желание да се представи като юнак и буйна глава неусетно печелят симпатиите на читателите. Още повече, че той застава на страната на младите. Павлин и Лила и подкрепя тяхната любов. Именно младите, които са носители на новото, носят надеждите и на автора, и на читателите. Защото въпреки и очарованието на „старото време”, въпреки носталгията Л. Каравелов открито и недвусмислено ратува за промяната, за новото, което вече идва и което той формулира в публицистиката си.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

3 × 5 =