“Българи от старо време” – опозицията млади-стари

Цялата белетристика и публицистика на Любен Каравелов е устременена към бъдешето. Борбата между консерватизма и духа на новите времена,между движението напред и застоя-ето една обединяваща обща тенденция във всички произведения на писателя.Тъкмо чрез тази обща, извънредно характерна творческа целенасоченост най-хубавата повест на Каравелов “Българи от старо време”-истински шедьовър на българската худижествена проза,е органично свързана с ця- лостното дело на автора,с неговите основни,постоянни,най-съкровени проблеми и търсения. Любен Каравелов гради композицията на повестта върху интригата.В преобладаващата си част повествованието наистина следва взаимоотношенията на дядо Либен и Хаджи Генчо.Така разказът до голяма степен остава в границите на онова,което е биография на техния живот ,на индивиду- алния им облик,на атмосферата в техните семейства.Но и естествено ни довежда до основния конфликт,в който се пречупва проблемът “бащи-деца”.Най-важното,с което повестта вълнува са образите на хората.Интригата,около,която се развива действието,е сватосването между две се- меиства ,женитбата на Лила и Павлин.Ние наблюдаваме всички перипетии на това сродяване-как- то отношенията между старите ,така и отношенията между младите.В историята на тези отношения има силни драматични моменти,стига се до преодоляването на големи трудности,извършват се ре- шителни действия-Павлин е заловен в двора на хаджи Генчови,затворен е и е изправен на съд. Лила е пратена в манастир ,организира се нейното отвличане.Но въпреки всички трудности меч- тата на младите за щастие се осъществява,младостта побеждава любовта извоюва своето право. В “Българи от старо време” най-ярко изпъкват образите на двамата българи Хаджи Генчо и дя- до Либен.Чрез писателят постига правдивост на изображението.Те приковават вниманието на чи- тателя със своята жизненост и оригиналност. Повестта започва с характеристика на Хаджи Генчо.Той е представен като човек,който знае всичко.В началната характеристика ние откриваме ироничните оценки на автора,макар,че той разказва така убедително за достойнствата на този българин.Чрез тази двуплановост образът на Хаджи Генчо може да бъде видян както през погледа на старото време,така и през погледа на една по-нова епоха,когато се търси и открива отрицателното в миналото.По този начин пред нас е разкрит образът на един от просветителите на нашия народ,които макар и не много учени доп- ринасят за културното ни развитие.Но всъщност Хаджи Генчо е един малообразован човек,който знае само псалтира и някои други черковни книги.И неговото самочувствие на учен и всезнаещ, го кара да смята,че той е най-образованият,че може да отговори на всеки въпрос.Той отстоява своето мнение и изтъква превъзходството си над другите. Писателят изобразява в най-различни жизнени ситуации Хаджи Генчо и по този начин той се изявява като жив и цялостен характер,който изпъква с една своя доминираща черта-егоизмът свързан със стремежа да извлече от всичко някаква материална изгода.знаем,че в своето учили- ще Хаджи Генчо отглежда”мисирки,гъски,кокошки,патки без да харчи никакъв капитал”,като от това той добива изгода и си осигурява по-богата трапеза.Стремежът му да използва другите съв- сем естествено се преплита с неговото скъперничество и сметкаджийство.Той нищо не дава без да получи нещо и то повече,от колкото заслужава неговата услуга.Егоизмът на Хаджи Генчо,не- говата стиснатост се проявяват и по отношение на най-близките му.Той е “истински неограничен монарх в семейството си”.Хаджи Генчо е уморил двата от синовете си,а към дъщеря си се отна- ся деспотски.Сяда сам на масата и яде най-хубавата храна,а за жена му и дъщеря му само хляб и бито сирене.Той не смята за необходимо да съобщи на баба хаджийка за кого ще омъжи Лила. Обявява решението си за нея без да се интересува от майчината й тревога.Той е безчувствен, жесток,неспособен на истински родителски чувства.От пръв поглед се вижда,че Хаджи Генчо не обича промените.Неговата представа за живота най-релефно е въплатена в странния му музей,къ- дето са събрани всевъзможни вехтории.Всяко нещо си има строго определено място,ясно означено, надписано и номерирано.Каравелов,обаче,не спира до тук.Той няколко пъти изправя стария коп- ривщенски учител пред промени,пред нарушения на утвърдени правила и норми. Великолепният диалог между Хаджи Генчо и поп Ерчо-един от върховете на хумора в “Българи от старо време”-до дъно разкрива поведението на консерватора към всяка новост: да се избягва по всякакъв начин каквато и да било промяна;ако това е възможно,да се вкара нежеланото из- ключение в рамките на благословената йерархия. Всички индивидуални черти в характера на Хаджи Генчо допринасят за неговото изграждане ка- то жив и пълно кръвен образ,чрез който Каравелов успява да изрази съществените черти от бита и морала на старото време. Ала съществува на света и дядо Либен!И той е българин от старо време.Обича родината си,но не всичко,а само Копривщица.Има и редица други недостатъци,но носи в себе си неспокойна душа и пламенно сърце,една вечна духовна младост,волност,широта.В традицията има очевидно и нещо друго освен консерватизма.Там се намира и такова наследство,от което не можем и не бива да се отказваме.Същата Копривщица,където Хаджи Генчо хрисимо отглежда в училище стотици патки и мисирки,живее и дядо Либен,когото Каравелов сравнява с рицар,граф или крал,готов да превземе като нищо Люксенбург. Чрез дядо Либен,Каравелов вдъхновено разкрива духовната младост и жизненост на една нация, не само оцеляла под гнета на пет вековно робство,но и запазила пламъка на своя южен темпера- мент силата и остротата на своето жизнелюбие и особено животворящата си връзка с идващите поколения,с обновявашите сили на развитието. Ясно е,че Каравеловият акцент в изследването на битовата традиция пада главно върху дядо Либен.Неспокоен,вечно подвижен,абсолютно чужд на домоседството,човек с тъмна младост,преми- нала през увлеченията на всички крайности,дядо Либен е въплъщение на вечно обновяващото на- чало в традицията,на нейната гъвкавост,на способността й да поема опита на все нови и нови поколения,да се развива и обновява,да бъде хилядолетна и вечно нова.Всъщност бащата на Павлин е едно непрекъснато отклонение от каноните на битовата традиция,едно непрекъснато нарушение на нейните ритуали.Но авторът не спира до тук-той търси движещата сила на обновителния процес и я намира в чувството за прекрасното. Дядо Либен е страстен любител на хубавото и това съвсем не е случайно.Копривщенските свахи могат да го убеждават колкото си искат,че най-важното нещо в избора на снаха е потеклото й- той винаги ще отговори троснато и гръмогласно: -“За кой дявол ми е нейния сой,когато месечината й е като ремето” Дядо Либен е същия деспот в семейството като Хаджи Генчо.Баба Либеница съвсем не е живяла богатия и безгрижен живот на мъжа си.Тя не е приличала на “кралица”,а трябвало да плете чорапи,за да изхрани челядта си. Единството на положителни и отрицателни качества,на типични и индивидуални особености на- мират израз в “юнашките” прояви на дядо Либен.Те говорят за господарското му самочувствие- “юнашкото” у героя-това силно изявено съзнание за превъзходство над другите.Той е решителна и действена натура,презира дребното,липсата на ршителност в действията,слабостта на харак- тера. “Големият юнак” личи и в държанието му към другите.Той е избухлив,не се съобразява с чуждо мнение.Притежава черти,които надхвърлят социалната предопределеност на старостта.След като се оженва се отказва от своя скитнически живот.Той жали за младостта и не се предава на ста- ростта.Затова по-добре може да разбере чувствата,които вълнуват младите. Дядо Либен също е егоист.На първо място поставя себе си,своето славолюбие.За него сватбата на Павлин и Лила е възможност да покаже себе си.И наистина той се показва и от лошата и от добрата страна.Поддава се на суеверните слухове и разваля годежа.Но все пак у него се проявяват и някои положителни черти към отношенията между младите.Дядо Либен е готов да помогне на сина си,за да открадне Лила,защото в същия миг,когато сипе ругатни и най-страшни закани срещу своя син,той вътрешно ликува за неговата решителност и непримиримост,горедее се с непреклонността на Павлин,у когото вижда себе си.Мястото на най-голямата близост на Хаджи Генчо и дядо Либен-точката на тяхното еднакво викоко самочувствие,основа на комичния конфликт в повестта е същевременно оня пукнт,където авторовото отношение се доближава най-плътно до изобразяваната среда. С най-хубавата си творба Каравелов доказа,че понятието “българи от старо време” не е някакъв абстрактен общ знаменател,че то се разпада на такива противоположности,каквито са Хаджи Генчо и дядо Либен.Крайните граници на техните различия се очертават тъкмо в отношенията им към младите,към идващото поколение,към бъдещето на рода.Несъмнено симпатията на Каравелов е към дядо Либен-не само заради това,че подкрепя младите,но и заради собствените му положителни черти:храброст и юначество,чувството за лично достойнство,култ към хубавото,душевна прямота,дълбоко русофилство,известни прояви на патриотизъм в миналото,когато дядо Либен е учасвал в борбите срещу турците. Младото поколение в лицето на Павлин и Лила е представено в идеалична светлина.Те са идеализирани и физическата им красота отговаря на душевните им качества.Павлин защитава правото си на щастие и показва голяма твърдост и упоритост в решението си.Той не се подчинява на баща си,а се бори за любовта си и накрая успява да се наложи.За Лила Каравелов има готово клише.Нейният образ се среща в много от повестите му.Загатнат е образът на съпругата с нейната търпеливост,смиреност и покорност.В борбата,която се води в повестта между старото и новото,между родителския и семеен деспотизъм и правото на любовта и стремежа към истинско щастие,Каравелов застава открито на страната на новото.Той изобразява силно и смело старите деспотични навици,нрави,отношения,които съществуват в семействата на Хаджи Генчо и дядо Либен,рисува с дълбока симпатия положението на жената,девойката,майката,децата, посочва еснафската ограниченост и въздействие на старите,отживели консервативни разбирания за семейството,любовта и щастието.Каравелов поема открито защитата на жената.Образите на Лила,Хаджи Генчовица и дядо Либеновица са нарисувани с очевидна симпатия. Авторът се е стремял да покаже острото противоречие между външната,привидната значителност на героите и тяхното действително,реално нищожество.Неговите симпатии са на страната на новите форми на човешки отношения,където човекът свободно ще гради своето щастие. В това се крие идейният смисъл на първата битова повест.Каравелов осъжда старото и консерватизма и говори за новото и младите винаги с нежни думи.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

twenty + eleven =