Българите и чуждият свят в комедията “Криворазбраната цивилизация”

Написана през 1871г. , комедията на Добри Войников ,,Криворазбраната цивилизация” е вероятно най-сполучливото от групата нравоучителни произведения, осмиващи и отричащи обществените пороци през последното десетилетие от епохата на българското робство. Разглежданата творба разкрива не само невероятното худо-жествено майсторство на своя създател, но също и вътрешния свят на българина през изследваната в произведението епоха. Драматургичният конфликт в комедията ,,Криворазбраната цивилизация” се изгражда около опозицията ,,родно-чуждо” , като всеки от героите има своя собстве- на представа за българското и европейското.Една основна група характери в творбата са тези, които сляпо се прекланят пред чуждия свят и го боготворят, заслепени от вън- шния му блясък. Друг ,,лагер” герои боготворят българското и родната традиция, като категорично отричат всичко чуждо. И двете групи характери изпадат в крайности, тъй като са заслепени от своите вътреши убеждения. Но в творбата присъства и един образ, олицетворяващ границата между крайните философии на останалите герои – това е мла- дият търговец Митю, който вижда едновременно добрите и лошите страни както на българското, так и на чуждото. Героите, които сляпо следват европейските норми на поведение и мода, без да вникват в същността им, са Злата и нейната дъщеря Анна. Двете жени са представе- ни в частично отрицателна светлина, тъй като в невежеството си допускат да бъдат ма- нипулирани от гърка Маргариди. Последният, от своя страна , е достоен да бъде срав-нен с образа на Тартюф от комедията на Молиер, тъй като е измамник, който бавно и търпеливо постига своята цел, като постепенно придобива пълен контрол върху лесната за манипулиране психика на двете обикновени българки. Войников представя гръцкия доктор като един напълно отрицателен герой, какъвта трябва да има във всяка нравоу- чителна комедия. Измамникът не е българин, но желае да измами група българи, от къ- дето читателят прави извода, че чуждото в разглежданото произведение ще се асоциира със злото.Следователно Злата и Анка несъзнателно допускат до себе си злото, вярвайки, че всъщност правят нещо добро.В действията си двете героини са водени от сходни мотиви. Злата е образът, който предизвиква най-много смях у читателя. В своите усилия да се приобщи към европейското тя мнгократно разкрива вроденото си невежество ограничеността на мисълта си.Българката не може да произненсе правилно думите: ,,цивилизация”, ,,Европа”, назоваващи обектите, към които тя се стреми. Единствената цел на Злата е да омъжи дъщеря си за богатия чужденец Маргариди. Всъщност в намеренията на жената няма нищо лошо, но тя не осъзнава кое наистина е добро и кое е лошо в чуждия свят. Анка, от своя страна, шие роклите си по модели от френски журнали, стремейки се да впечатли Маргариди.Тя дори е научила няколко френски израза и за голяма радост на майка си умее да води елементарни разговори на френски език.Но повърхностните познания на девойката по френски и по отоношение на френските танци са достатъчни да заблудят глупавата й майка.А Злата не проявява никакъв разум като майка и домакиня.Увлечението по европейския блясък и в стремежа си да омъжи Анка за Маргариди, тя пропуска да готви и да се грижи за домакинството изобщо. Интересен образ, спадащ към разглежданата група герои, е този на Димитраки, синът на Злата.Той е по-начетен от двете жени, тъй като е учил в Европа, но дори това не му помага да проумее смисъла на понятието ,,европейска цивилизация”.Подобно на майка си и сестра си, младежът е заслепен от външния ,,блясък” на гърка и отказва да приеме, че Маргариди е способен на нещо подло.Отличителна черта на Злата, Анка и Димитраки е категоричният отказ от всичко българско. Поощрявани от манипулатора Маргариди, те не само се отричат от народа , обичаите и страната си, но също така се стремят да ,,европеизират” и ,,цивилизоват” по свой начин околните.Именно с такава цел Анка заявява на своята приятелка Марийка: ,,Марийке, дохождай у дома честичко, па ний и тебе ще изучим на европийско”.Дъщерята на Злата счита, че така наречената ,,европейска цивилизация” ще я спаси от съдбата да стане ,,дебела българка-простачка” .Но в глупостта и заслепението си Злата и двете й деца не се показват като изискани европейци, като каквито се виждат те самите, а като простите и неразумни българи, които осмиват.Но все пак тримата герои накрая осъзнават същността на измамата на Маргариди и отново започват да се считат за българи.Прозрението, постигнато чрез страдание, е спасение за тях, защото те несъзнателно са допуснали своите грешки.А чужденецът, отрицателният герой, е убит и българското възтържествува. А за собственото си заслепение и измамата на Маргариди Анка въкликва: ,,Сега виждам каква е била твоята цивилизация!”.От казаното до дук виждаме, че единствения т напълно отрицателен герой в комедията е гъркът-измамник, символизиращ пороците на чуждия за българина свят.Останалите герои, описани по-горе, олицетворяват характерното за съвременниците на Войников, а и за днешните българи, заслепените от привидния външен блясък и красота на европейската цивилизация. Втората основна група характери в разглежданото произеадание е тази, обединяваща защитниците на българския род и традиция.Към тези герои спадат съпру- гът на Злата – хаджи Коста, младият търговец Митю и Марийка, приятелката на Анка. Обвиняваната в невежество от Злата и Анка Марийка всъщност притежава много пове- че разум от двете описани вече жени.Младата девойка отказва да бъде ,,цивилизована” от Анка и нейната майка, заявявайки: ,,Преди тази цивилизация на модите българите имат нужда от положително учение, наука, просвещение”.Момичето признава и своя страх от чуждото (,,Чузд челяк…срам ма е…”).Чорбаджи Коста от своя страна се характеризира с типичната привързаност на Марийка към българското, но при образа на този мъж проличава и нескрит патриотизъм.Хаджи Коста категорично отказва да омъжи дъщеря си за чужденеца, подчертавайки, че предпочита български зет.Бащата също открито заявява, че децата му нямат нужда от ,,цир-вир закция”, защото тя няма по никакъв начин да им помогне в българския живот, който ги очаква.За този герой Войников казва в предговора към своята комедия: ,,Хаджи Коста предвижда злочестните ,,сетнини на неразбраните глупави последователи на речената цивилизация”.Най-съществен в разглежданата група образи обаче е този на младия Митю, когото сватовницата баба Стойна иска да сгоди за Анка.Митю отрича глупостта и заслепението на Злата и Анка, осъзнавайки, че Маргариди манипулира двете жени.Но докато Марийка и хаджи Коста категорично отричат чуждото, търговецът Митю вижда и добрите страни на цивилизацията: ,,Ама европейците знаяли да правят фабрики и да вадят всякакви хубави, красиви, лъс-кави работи, се по мода, по мода; нека ги вадят, а ний да им израваме сухи пари да ги купуваме скъпо-скъпо, па да са красим с тях.Сетне тий знаяли да правят вапори, железни пътища; нека ги правят, а ний да им плащаме, па да са возим наготово.И тъй, нека европейците са попълнят с пари, а ний да охлъзваме.Тежко ни!Тъй ли разбирате вий цивилизацията?” От последните думи проличава идеята на младия и предприемчив българин, че от европейците може да се научи много, но и че не трябва да се позволява на ,,цивилизацията” да съсипе българите в каквто и да било отношение.Младият Митю осъзнава също, че повечето българи не разбират правилно понятието ,,европийска цивилизация” – идея, основна за творбата и заложена още в самото заглавие на комедията.Но все пак българското побеждава в края на произведението именно с помощта на героите, защитниците на родното.Всички запяват песен, която доказва принадлежността им към българския род и заличава остатъците от чуждоземната заблуда: Славно, честно и почтено за младите в днешно време да са държат у своето прадедно народно име. Младите, що са предават в лъскавата цивилизация, смешни пред света са прават, лекоумност ги назная. Секи момък, сяка мома от рода си да залюбва таз любов за тях е сама, що природно ги събира. Да сме верни в секи случай На народний си обичай: Чуздото за нас е странно, Че за други е скрено. От казаното по-горе следва , че за втората група описани герои съществено е патриотичното убеждение, че всеки българин принадлежи към народа си и не трябва да се увлича неразумно и сляпо по чуждия блясък.С вярата си, че ще дойде подходящият момент за европеизация на българите, разглежданите по-горе положителни герои убеждават лекомислените Димитраки , Злата и Анка в красотата и добрите качества на българския свят. Комедията на Добрии Войников ,,Криворазбраната цивилизация” е посвете-на изцяло на двата основни начина на възприемане на чуждия свят от българите непо-средствено преди да настъпи Освобождението.От една страна, чуждото е представено като зло, целящо да опорочи българите, а от друга – като пример за съвършенство, макар и не истинско.Замисълът на ненадминатото произведение обаче е кристално ясен -както посочва в предговора към творбата си самият Войников, комедията има възпитателен характер.В нея драматургът си поставя за цел да осмее и отрече характерното за времето, в което твори, сляпо и неоснователно увлечение на българина по европейски блясък и да вдъхне в душите на съвременниците си така нужния им през епохата на Българското възраждане патриотизъм.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

18 − 10 =