Атанас Далчев – “Стаята”

Още самото заглавие на стихотворението се схваща като синекдоха – на къщата-дом. Както и в други свой стихотворения, така и в това поетът представя изолираността от действителността, рушащото се битие на вещите и човека. Още първите стихове на творбата внушават представа за липса на човешко присъствие в стаята.Художествените детайли – заключената врата, „миризмата на вехто”, праха засилват това усещане. Далчев поставя проблема за неизбежното изтляване. Времето неумолимо превръща всичко в „прах безжизнен” Не случайно образът на стаята поетът представя в момент, когато денят угасва. Още по призрачни и безплътни стават предметите в такъв момент на деня, обвити от вечната дрезгавина. Метафората „вехне есенното слънце върху килимите на пода” внушава представата не само за отиващия си ден, но и за битието, което бавно изтича и със залеза на деня си отива и живота. В контраст с процеса на изтляване са жълтите зимни дюли, наредени върху шкафа, единственото живо нещо сред умиращия свят на вещите в стаята. Сравнението на дюлите с броеница е колкото красиво, толко а и тъжно прозрение, че и те ще изтлеят, защото зърната на броеницата отчитат течащото време. Светлината на дюлите загатва и за човешкото присъствие отсъствие в стаята. И в това стихотворение на Далчев сред неизбежния битов интериор е огледалото. То присъства както с предметната му конкретност, така и с метафорично осмислената му функция да обезсили времето, съхранявайкки образи от миналото. В този случай то пази минала памет на един преминал живот. В същото време очертава границата между двата свята – предишен и настоящ, за което сполучливо е използвано сравнението с прозорец. И още един предмет от образната система на Далчев присъства в „Стаята” – часовникът, символ на течащото или спряло време. Той е млъкнал, времето е спряло.Но застоят, спрялото време е смърт. Затова и часовниковата кутия прилича на „чер ковчег”, в който лежат умрели часовете и неподвижно заспалото минало. Въпреки внушението за смърт и разруха стихотворението не звучи песимистично. Употребата на глагола „спи”(махалото) потвърждава това, че сънят е и събуждане за живот.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × three =