Атанас Далчев -‘’Прозорец’’ – Светът – реалност или измислица в стихотворението

Творчеството на Атанас Далчев се появява на литературния хоризонт през 20-те години на XXв. Поезията му е едно от забележителните явления за това време.Още тогава и критиката и читателската аудитория разпознават в стихосбирките му една нова поетическа концептуалност и особедна естетическа програма,специфичен усет за света,който ги отделя от останалите творби,характерни за десетилетието.Днес творчеството на Далчев се възприема като част от нашето литературно наследство,заради характерния му изобразителен подход спрямо заобикалящото ни ,заради дарбата му да открива смисъл и уж незначителни подробности от вещното ни обкръжение,заради особената му концепция за красотата и заради интелектуалния му потенциал.

Художественият свят на поета е пренаселен с предмети от ежедневието,които всъщност са символните знаци на самия живот-банален и монотонен,’’без ни една любов,без ни едно събитие’’, живот-неживот , живот-смърт. Прозорецът е най-често срещаният образ символ в поезията на Далчев , дал и заглавието на първата му стихосбирка.Смисловият обем на понятието води към представата за граница-между дома и пътя , между човека и света. Централно събитие в произведението всъщност е особедното прекрачване на границата между реалното и въображаемото , между ‘’истината’’ на стаята с прозорец и приказката за гората обиталище на птицата със златни златни пера.Далчевият поглед към света успява да открие красотата, ‘’правена’’ не по нечия воля, а просто ‘’дадена’’ ни като неминуема част от битието.

Стихотворението започва с реторически жест,посочващ ‘’предмета’’, около който ще се разгърне своеобразният лирически сюжет на творбата.Първият стих: ‘’Ето нашето зимно стъкло’’, малко или повече потвърждава читателската нагласа заглавието да се разбира буквално , че в текста наистина ще се говори точно за това , което значи думата ‘’прозорец’’. За да построи поетическия си свят, произведението няма нужда от обяснение за къщата,чийто прозорец ‘’гледаме’’ през очите на пишещия, за обитателите, за града или селото, където е тя. Премахнато е всичко друго, освен прозорецът,изваден от битовия си контекст, от цялата оная биография на всекидневието, в която по принцип той е ‘’вписан’’. В творчеството на Далчев прозорецът успява да съществува независимо от всичко друго извън традиционния си изглед, извън факта , че е част от къщата.Уж всичко е точно, както в ‘’същинския живот’’- и в текста, както и извън него, зимата променя стъклата: ‘’Ето нашето зимно стъкло./ То не е, то не е сякаш същото…’’ Но у Далчев промяната е особена. Тя е ни повече, ни по-малко равна на подмяната на действителността с приказката, на ‘’даденото’’ с измисленото, на зримото за всички с онова,което погледът може и иска да съзре. Текстът успява да направи от стъклото в рамка друга, различна от познатата ни вещ. През този прозорец не може да се гледа навън, през него не се вижда- това което е за гледане и виждане, се оказва върху, на него. Сменен е принципът за функциониране на предмета. Той е превърнат от нещо,което не трябва да е забележимо за очите, в нещо задържащо, грабващо погледа, в същинското зрелище, заради което си заслужава да се наблюдава.Прозорецът на Далчев спира,отрича допира до истинския свят: ‘’…няма вече ни пътя,ни къщите:/ само бяла гора от сребро’’, и се превръща с помоща на зимния студ в екран, върху който фантазията прожектира своите ‘’филми’’,разполага своите приключения. Далчев често ‘’подменя’’ вещите с онова, което те извикват във въображението му. Той също гледа през прозореца не толкова света от вън прозрачната преграда, а онова, което собственият му ум и фантазия полагат ‘’върху пейзажите ‘’, достъпни за очите на всички. Стихотворението реди история за търсене на ‘’вълшебната’’ птица, история за братче и сестриче сами в гората и изратени пред изпитание , история, в която всичко е ‘’сребърно’’ и ‘’ златно’’- любими означения за народния разказвач. Границата между фантастичното и реалността не е строга, от едната в другата реалност се преминава плавно, неусетно. Дали сребърната гора върху стъклото се стопява от пламъка в перата на вълшебната птица или прозорецът отново става прозрачен, защото слънцето се връща в гледките отвъд него? Дали пък птицата и слънцето не са едно и също, или само така ни се струва? ‘’Налице” е една реалност, в която приказното здраво е пуснало корени и в най-познатото от ‘’ същинският живот’’.

Във финала на стихотворението отново изникват къщята и изплува познатия път, като че ли отново идва най-баналното. Но чудото така или иначе се е сбъднало ,като че ли се е оказало задължителна част от обикновеното. Поезията е винаги ‘’наоколо’’ , тя присъства край нас, спонтанно се ражда от всичко, до което се докосва погледът на човека.Това е едно от важните внушения, които се задържат в лириката на Далчев, който избира да вижда и да говори за заобикалящите ни предмети. Творчеството на Далчев е насочено към преодоляване на символистичния тип поезия, отнасяща се за 20-те години на миналия век. Като автор на стихотворението ‘’ Прозорец”, той припомня като цел и ценност на писането наблюдението на ‘’наличното’’ в действителността, изтъкването на съществуващото и доказването му , като носещо своя уникален смисъл и своето послание към човешкото. С това поетът Далчев създава традицията, продуктивна и до днес в българската лирика.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

13 − 2 =