“Антигона” – трагичната обреченост на непреклонната личност

В трагедията”Антигона”един срещу друг се изправят два силни характера,всеки от които дръзко и настойчиво защитава своята позиция.Главната геройня-Антигона,е убедена в своята собствена истина и я защитава с всички сили и средства.Това нейно упорство я прави трагичен образ в произведението,което довежда до големия читателски интерес към творбата. Трагизмът на Антигона като силна и непреклонна личност се проявява в това,че на нея й е съдено от Съдбата да защити своето разбиране за човещина с цената на крайно напрежение на волята,с огорчението,че не среща очакваното разбиране на своето прекалено крайно в дадени моменти поведение и накрая-със собствения си живот. Тя смело,открито и дръзко се опълчва срещу насилието и се бори за правото да погребе оскверненото тяло на своя брат. Антигона е личност,която от началото до края на трагедията непримиримо отстоява свободата на избора си и разкрива редица не толкова често срещани качества,още повече пък събрани в една млада и красива девойка.Тя е непреклонна в своето решение,защото то е справедливо.Дълбоката ? вътрешна убеденост,че постъпва правилно и че друга досто?на алтернатива няма, ? придава необикновена сила в изпитанията.Тя решава да извърши погребалния обред над поруганото тяло на брат си не защото по принцип не зачита царските разпоредби,а защото ги намира за безчовечни,варварски и противоречащи на изгражданите с векове морални норми: Не смятах за така могъщи твоите повели,че да нарушава смъртният неписаните вечни божи правила. Не са от вчера,ни от днес,а винаги са живи.Кой би казал откога са те? За Антигона свободата на личността,свободата на действието не е самоцел,не е суетна самоизява за сметка на околните,а осъзнат дълг в името на справедливостта.Героизмът на Антигона от едноименната творба на Софокъл е различен от героизма на Ахил и Хектор от “Илиада” на Омир,защото е далеч от стремежа за безсмъртната слава,който не е чужд и на двамата антични герои.Антигона също като тях проявява смелост,решителност и доблест и също се стреми да се противопостави на съдбовното предопределение за смърт,но за разлика от Ахил и Хектор тя се жертва за един високо благороден и общополезен принцип-зачитането на неписаните човешки закони в отношението към мъртвите. Антигона е надарена с необичайни качества,но наред с това е и обикновена девойка,защото нищо човешко не ? е чуждо.Пред лицето на смъртта тя искрено жали за отнетата ? без време възможност да се порадва на живота,който толкова обича,да изпита всички радости на любима,съпруга и майка,които са достъпни за останалите.Съжалението не принизява нейната саможертва,защото тя нито за момент не се разкайва за стореното,не иска пощада от тирана,а само чисто по- човешки скърби за злочестата си участ.В този тежък за нея миг Хорът изрича една от най-вдъхновените си реплики,възхваляващи и същевременно разкриващи същността на нейния подвиг.Сама и по своя воля тя слиза в приготвената ? гробница: Не богата с похвали ,прославена,ти ще отидеш в оная мъртвешка земя- не сломена от болест,която топи, не получила удар от вражески меч, а свободна и жива-единствена ти между смъртните -в ада ще слезеш. Не само смелостта,доблестта и благородството,но и поразителната за девойката готовност за саможертва очертават нейния героизъм като трагически.Чувствителната и уязвима нейна душа,проявена в прощалната сцена в 4 епизод,още повече засилват ефекта от следваната до край решителност да загине.Любовта ? към живота даже подхранва още повече решението ? сама да се лиши от него,за да не бъдат в бъдеще нарушавани неговите основни закони.Решителността на Антигона може да се сравни с решителността на баба Илийца от”Една българка”на Иван Вазов.Независимо от душевното ? нещастие(загубата на внучето),тя е решена да се бори с всички останали сили за спасяването на живота на войника.Причината,това да го прави е нейния морален дълг-да помогне на човек в беда,още повече и на българин.Двете героини са отличен пример за спазване на неписаните човешни закони и за отхвърляне на земните. В трагедията “Антигона”-въпреки физическата си смъртпобеждава морално извисената личност.Антигона въздига справедливостта като светлина в мрака на насилието,упражнявано от самозабравилия се властник,за когото законът се превръща в средство за наказание на свободомислещите.А това не бива да се допуска,защото нарушава човешките ценности и лишава хората от вяра в справедливото устройство на обществото,което трябва да съчетава хуманност,разум и морал. Като истинска трагическа героиня,Антигона се самоунищожава, но налага да бъдат спазвани в бъдеще вечните и неписани правила за обич и почит между хората,особено след смъртния им час.Това ? дава силата да се изявява и да се доказва като свободна и достойна личност, която много често не се побира в рамките на обикновения човешки живот.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

three + 13 =