Антигона срещу Креон – твърдост в отстояваните принципи

Трагедията „Антигона” е написана значително по – рано от „Едип цар” и макар че не е така съвършена по струкура, тя става любимата творба на Софокъл.Авторът противопоставя житеийските възгледи на двама трагични герои, което дава възмойност за изключително много художествени послания и кара публиката да се запита кой е виновния в призведението. Антигона, въпреки своя кратък житейски опит, въпреки фактът, че е девойка, притежава твърд характер, дързост, решителност и силна почит към родовите правила.За нея дългът към семейството е по – важен от този към родинатаМладата героиня, водейки се от обичта към семеийството и неписаните божии закони, извър;ва подвиг, който е в разрес с правилата на държавата, със закона издаден от Креон.А от своя страна, владетелят на Тива е разкрит като твърд и горд господар, който не допуска неподчинение.И двамата главни герои силно вярват в убежденията си.Това води до голям конфликт между Антигона и Креон, който завър;ва със смърт и самота. Главната тема на трагедията е реализирана чрез художествения конфликт между Антигона и Креон.Дъщерята на Едип и Йокаста вярва силно в семейните ценности и изпитва вътрешна потребност да изпълни волята на боговете да погребе брата си.Главната героиня знае какви могат да бъдат последствията, но тя не се страхува от смъртта.Заявява го и пред Исмена:”… ще погреба и ще загина радостна.”.Няма как да не се забележи, че Антигона не се страхува от смъртта, което е невероятно.Героинята се води от свръхценности, което мотивира силното себеотрицание.Нейният нравствен подвиг в името на една универсална хуманна идея, а силата и да го извърши идва от обичта към семейството и вярата и в написаните закони. Но Антигона не е еднолинеен, еднопластов герой, както повечето персонажи.Тя е сложна личност.В желанието си да извърши един добър подвиг – тя се превръща в несговорчива, горда личност.Не зачита съветите на сестра си Исмена, не се вслушва в хорското мнение и не изпълнява заповедите на Креон.Още повече тя иска и другите хора да мислят като нея,иска сестра и да я подкрепя в деянията и.Но Исмена не е идеализиран герой.Тя е възпитана плаха девойка, която не е толкова дръзка и твърда като сестра си. Антигона отхвърля желанието на Исмена да сподели наказанието и, макар че плахата сестра го иска.Погребвайки брат си, главната героиня не усъзнава, че оставя Хемон сам без любов.Антигона е твърда в решението си да престъпи държавният закон, че преди Креон да я осъди на смърт, тя сама се осъждана самота,пренебрегвайки любовта, коята и засвидетелстват Хемон и Исмена. В последния си монолог преди ужасната смърт героинята съжалява за това, което ще изпусне от живота, за това че няма да се ожени и да стане майка, и за самотата си: … без брак, без брачни песни, без съпружеска любов,без нежна рожба на гърдите ми. напусната от близки аз нещастната отивам жива в бездната на мъртвите. Владетелят на Тива,Креон е представен като справедлив господар.Всяко свое действие той мотивира със защита на града: И онзи, който слага над родината приятеля си, за мен е нищожество… Не ще приема за приятели никога Врага на своя град… Неговата силна обич към родината го кара да вземе това краино решение, в разрес с божествените природни закони, да остави Полиник непогребан.В конфликта му с Антигона той през цялото време изтъква, че едният брат е защитник, а другият – враг.Въпреки че Полиник е вече мъртъв и не може да стори зло на Тива, Креон предприема това жестоко наказание. Креон и Антигона си приличат по това, че и двамата са неотстъпчиви, горди и отстояват мнението си.Но и се различават по това, че Креон е властен и егоистичен.Заслепен от своята гордост той не прозрява, че е сбъркал.Дори при разговора със сина си владетелят не говори като баща, а като управляващ, който не допуска неподчинение. Нравствената деградация на креон достига своята кулминация при разговора му с Терезий.Когато властолвбивият владетел богохулства и казва, че дори и орли да занесат от месата на Полиник до Зевс няма да го сметне за грях. Софокъл мн добре изгражда образа на Креон, с всяка нова среща с него се разкриват истинските му намерения – не от обич към Тива, а от властолябие и гордост постъпва така. В края на трагедията Креон остава самотен.Това е наказанието му за деиствията му.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five × one =