Анализ на фрагмент от стихотворението на Иван Вазов ,,Линее нашто поколение”

,,Линее нашто поколение, навред застой,убийствен мраз; ни топъл луч,ни вдъхновение не пада върху нас.” ,,Линее нашто поколение”-Иван Вазов Иван Вазов е свидетел на Възрожденската и следосвобожденската обществено-политическа действителност в България и като демократ тълкува светлият идеализъм на българите след 1876 година и възмутено прави характеристика на новото буржоазно време,което осъжда българският народ на глад,мизерия,непросветеност и с това обезсмисля самият акт на освобождение от турско робство. Затова в редица творби (елегията ,,Елате ни вижте”,разказите ,,Дядо Йоцо гледа”, ,,Карадашев на лов” и ,,Травията”) поета използва формите на комичното,за да заклейми социалната дисхармония на българското общество след 1878 година. Цитираният фрагмент е откъс от елегичната творба ,,Линее нашто поколение”,в която лирическа творба,автора прави горчива равносметка за изгубения идеал,за покрусените надежди,че свободата ще донесе свобода на света,спокойствие,благоденствие и народно добруване. Възрожденският идеализъм отстъпва място на апатията,на застоя,на ценностния хаос,на трагизма в народният живот.Болката,че следосвобожденското време ограбва народните надежди за твореца е кошмарна болка,защото довчерашните борци за свобода или са забравени или са се потопили в страшната борба за оцеляване. Трагизма на класовото делене е мотив в посоченият текст.Следосвобожденския човек не чувства тази голяма нужда да се включи отново в процесите за защита на народа.От една страна буржоазията се стреми да изгради модерна българска държава,но за сметка на множеството на народа.Разколебаната вяра,че свободата може да промени социално-политическата действителност за Вазов е повод да се тревожи,че следосвобожденското поколение няма идеал,няма родови ценности,който да защитава на живот и смърт. Експресивният глагол ,,линее” формира асоциация за бавно и мъчително умиране,една агония не само на светлия възрожденски идеализъм,но и на физическо ниво следосвобожденския българин не вярва,че свободата като ценност може да реш проблемите на бедните хора и да ги хармонизира с тези на богатите,защото изконно-класовия трагизъм осъжда малоимотните на смърт и отчаяние. Като истински народо-психолог твореца рисува една страшна картина предимно, черна за социалния живот на българите-безпросветност,безнадеждност,застой,смърт и липса на пориви за промяна.Сякаш Вазов оплаква народната съдба и то от името на едно кристално родолюбие,което не му позволява да остане безразличен към процесите на развитие в следосвобожденска България.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

12 − 4 =