Анализ на стихотворението на Елисавета Багряна “Вечната”

Всички творби от първата стихосбирка на Багряна- “Вечната и святата” съществуват като напълно самостоятелни, независими една от друга, но проблемно се сливат в единна цялостна система. Коя е тази, която поетесата определя в заглавието като “вечната и святата”: жената, любовта, несломимата жизненост на човешкото съществуване…? Привличащото в поезията на Елисавета Багряна е борбата на човека за своето право на живот и щастие. Една жена търси пълната си реализация като личност. Творчеството й е микровселена на желания и пориви. Откровението на жената е фиксирано във времето и отдалечено от него към вечните човешки страсти, неподвластни на векове и години. Любовта е вечна като живота.Затова не е от значение собственото име на героинята от стихотворението “Вечната”: “и все едно дали Мария, или Ана е”. Любовта е непрестанното осъществяване на живота. Затова мъртвата- безкръвна, безплътна, безгласна, неподвижна и бездиханна- всъщност не е мъртва. Венчалната халка- символ на безкрая- е предметният израз на безкрайната преданост на жената към този, когото е обичала, и на жертвоготовността й да отдаде всичко в името на своята любов. И само ръцете са “навеки скръстени”. Съхранена е вярата във вечното- постоянно умиращо и непрекъснато възстановяващо се- начало на живота. Вечен е кръговратът, който включва в себе си края на един човешки живот и началото на друг. Връзката на майката с нейното дете е неизмерима по святост; тя е неразрушима, така, както е неразрушима връзката на всяка жена със Земята майка: Но чувате ли вие писъка невинен на рожбата й в люлката съседна? Там нейната безсмъртна кръв е минала и нейната душа на тоя свят отседнала… Основните темпорални пластове са настояще и бъдеще. Времето се характеризира с неопределеност, но определена е неговата посока: от настоящето към бъдещето. Авторката внушава увереност за съхраняване на характерното в потомството: “името”, “очите”, “устните”, “косите”. Родът се осмисля като символ на устойчивостта, той утвърждава своята сила през превратностите на времето. Друга жена- потомка на “незримата”- ще осъществи правото си на любов и свобода. Елисавета Багряна преодолява всички времеви паралели. И макар че запазва патриархалното у лирическата си героиня- майчинството- тя преодолява всички пространствени и времеви ограничения. Авторката има реалистично поетично виждане. Езикът й е естествен, освободен от абстрактност; речта й е жива. Стихът се доближава до интонациите на обикновената разговорна реч, но остава силно изразителен и музикален. Стихотворението “Вечната” е разделено на две смислово-синтактични части ( 2 куплета от по 10 стиха). В първата строфа картината е статична. С помощта на отрицателни форми е внушена идеята, че тялото е нещо временно, а душата е вечна. Картината започва със смърт, но звученето е оптимистично- пролетта във втората строфа е символ на обновленията, на зараждащия се нов живот. Сякаш отделният човешки живот е кота годишно време- сезоните само се редуват и нищо в кръговрата на природата не се губи, не изчезва безвъзвратно. Мотивът за движение и промяна, който е символен за Багряниното творчество, присъства и в конкретното произведение чрез динамиката във втората строфа. Авторката се опитва да внуши на читателя зрителни и звукови представи с помощта на обръщения, епитети и глаголи. На безмълвието от първия куплет е противопоставен мотивът на втория, на безгласието- писък, на бездиханността- дишането сред пролетни благоухания. На мисълта за отчужденост и самотност от първата строфа контрастира мисълта за сливане на двамата млади във втория сткуплет. Мария или Анна е останала безкръвна, но кръвта й е минала в следващото поколение- дъщеря или внучка- и по този начин е обезсмъртена. Глаголната форма “отседнала”показва, че движението ще продължи и занапред. Анафоричните повторения от първия куплет “и все едно”, “не ще”създават впечатлението за трагичност, но анафоричната употреба на частицата за бъдеще време “ще” вдъхва оптимистичната увереност, че трябва да вярваме в единството на живота и смъртта, в тяхното сливане в постоянно повтаряща се вечност. Елисавета Багряна успява да внуши мотива за трайността и повторимостта на събитията в света около нас. Всеки човек е и отделна единица, на която предстои да изчезне от лицето на земята, и образ на нещо по-голямо, неподлежащо на унищожение, което ще се повтори и в бъдеще. Той е “смъртен лик” на безсмъртието, пулсираща клетка, безкрайно малък отрез върху безкрайната спирала на живота.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

20 + 11 =