„АДЪТ – ТОВА СА ДРУГИТЕ”- ЖАН ПОЛ САРТР – есе

Чувайки думата Ад, в съзнанието ни изниква мисълта за изкуплението на греховете ни. За справедливото разпределение на грешници и праведни в отвъдното, което за секунди ни смущава. Защо ли?! Може би, не сме сигурни в себе си, в добрите ни дела. Отношението между понятията Ад и Другите търсим далеч във времето. Постоянно се редуват различни състояния при човека или в природните явления, които се намират в някакво равновесие. И във фолклора има вечни опозиционни двойки – Хаос – Космос, Земя – Небе, Чуждо – Свое, Смърт – Живот и други. Такива противопоставяния има и в религията – Зло – Добро, Мрак – Светлина, Омраза – Любов, Ад – Рай, Чуждо /Другите/ – Свое. Тук трябва да се търси връзката между Ад и Чуждо. Чуждото, това е другото, различното от мен. Тук възниква въпросът „Кой съм аз?”. Аз съм едно уникално по своята същност същество. И всеки един човек е такъв – неповторим. На външен вид може да сравняваме хората, но те са напълно различни. В една личност централно място може да заема добротата като висша ценност, а при друг тя да е само външен белег! Всички знаем, че злото е вкоренено в човека. То е олицетворение на Ада. Всеки се е сбълсквал с него и единствено чрез силна воля е възможно да се излезе победител от схватката със злото. Същността му се изразява в себелюбие. Човек се поставя в центъра, едва ли не на цялата Вселена. Важни са само неговите желания и постижения. А какво ще стане ако всеки индивид има такива стремления?! Животът ще е вечна борба за надмощие, а не красиво място за съществуване. Прав е бил Боян Болгар в разсъжденията си, че „ситият вълк и ситият лъв са толкова безобидни, колкото козата и кучето. А защо колкото е по-сит, човек е толкова по-ненаситен?”. Интересен и същевременно труден въпрос. Любопитно е какво би отговорил един „честен” политик… Най-близката проекция на Ада в съзнанието ни е пространството, в което се намира Другия. А има случаи, когато липсата на този друг ни обрича на самота и злочестие. Всеки търси признание от околните, независимо дали го съзнава или не. В една или друга степен, ние сме зависими от другите. Не е възможно изолирано съществуване. Но и при най-малкия наш неуспех търсим вината в заобикалящите ни. Малко са хората, които съзнават реалните причини за личното си нещастие и търсят вината в себе си. Най-лесно е да обвиним ближния. Но колкото и да е заспала съвестта на един човек, тя пази тези спомени и когато е нужно ги напомня. Другите са Ада за нас, когато са по-способни, по-красиви, получили повече признание, отколкото ние. Така е устроен светът, че не е възможно да се радваме на чуждото щастие. Когато ближния е различен от нас, не мисли като нас, не се стараем да го разберем, а го отхвърляме. Всичко по-горе казано лесно може да се обедини само в една дума – завист. Това е ужасна болест! Човек сам се погубва като постоянно сърцето му изпитва трепет и уплаха, когато разбере за успех на съперника си. Такъв човек няма покой. А защо този човек му е враг?! Може би, защото е получил по-бързо повишение от нас или ни е разкрил слабите места. А ние, хората, обичаме да сочим само чуждите грешки. Всеки иска да знае за себе си какво мислят околните. Но, чуе ли се нещо отрицателно, вместо да сме благодарни и да се усъвършенстваме, ние заклеймяваме този човек. И вместо да се развиваме, все повече деградираме и се заравяме в тинята на живота. Всеки е имал моменти, в които се е запитвал защо съществува злото. То е факт, поради това, че притежаваме свобода и всеки решава по коя пътечка на разнопосочния живот да тръгне. Трябва да се научим да търсим доброто в хората. Ако сме сред Ада, в лицето на другите, ние сами изпълваме сърцето си с болка. Проявите на гняв, завист, злоба са най-големите ни врагове, а не хората, защото ни отнемат здравето и равновесието. А не е възможно да вършим зло спокойно! Затова не трябва да търсим Адът в Другите, а Рая.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nineteen − 18 =