Адът – това са другите – есе

Какво е ада ? Мястото, където отиват някои хора след смъртта си или там, където са били цял живот ? Понякога си мисля, че животът ми е ад, друг път си мисля, че и да не е ад, след смъртта ми ще отида в ада, а има и моменти, в които си мисля, че животът ми щеше да е рай, ако ги нямаше някой хора. Често имам чувството, че другите са моят ад. Просто ги обвинявам за всичко лошо, което ми се случва. Защото все пак ако ги нямаше, и ако бях сама откъде щяха да се взимат проблемите ми. Затова няма кой друг да бъде обвинен за причинител на моят ад, освен всички „ те.” Но те не са единствено мой ад, не правят всичко, с мисълта да се обединят срещу мен. За всеки си има някакъв ад, може би и аз съм част от „другите” за някой, част от неговия ад. Но всеки си живее своя собствен и самостоятелен живот и всеки има правото да пречи на някого. Но защо на мен всички ми пречат ? Защо не мога да им разбера мислите и действията ? Често се питам аз ли съм единствения ненормален човек или всички около мен са ненормални, а аз съм единствената нормална ? И някак оставам на мнението, че нещо в тях не е в ред. Не е много трудно човек да се държи нормално, да се съобразява с околните и да осъзнае, че не е сам на света. Но някак си на тях им е трудно. Сякаш около всеки един се върти Земята. Да, но тя е само една, няма как да се върти около всеки. Все едно всички те са на облаците. Иска ми се наистина да бяха на облаците, а аз да съм сама тук долу. И без това тук долу. И без това винаги са гледали от високо, няма да е по-различно. И някакси все са компетентни по всички въпроси и все предлагат качествените си мнения. Всеки има правото зе всичко, всеки си има право на избор и на какво ли не. Но какво става с някои хора там измежду всички, които единствено страдат от околните, а не предявяват правата си постоянно. Нищо, просто изживяват своя ад. От време на време се чувствам сама измежду всички, но знам, че това е с всеки. Предполагам всеки човек си е задавал подобни въпроси и се е чувствал сам във война срещу „другите”. Всеки може да си има причина да каже, че адът – това са другите. И все пак, ако адът е отношението или поведението на другите към теб, то ние знаем, че всичко е така както ние си го направим. Ако се оплакваме от нещо, вероятно имаме някаква заслуга за него. Ако живеем в ад, сами сме го пожелали. За мен не е важно дали след смъртта си ще отида в ада, важното е да не живея в него ! ! !

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eleven − 10 =