Адът на Данте

Творбата е написана по образец на църковно- християнската литература, доказателство за това са многото символи и алегории.Самото пътуване на Данте е символично.То показва пробуждането на човешката съвест.За да се откъсне от самозаблудите , човек трябва да познае себе си.Спасението идва след преодоляването на слабостите. Вергилий, водачът на Данте през ада и чистилището, е не само любимият поет и учител, но и символ на знанието и мъдростта. Беатриче е не само любимата жена, но и символ на божията милост и всеотдайност. Връзка със средновековното мислене е градацията на греховете според християнската религия. Вергилий е в І кръг, където са неполучилите кръщене, ІІ кръг- прелюбодейците. Ренесансовите особености на творбата е разбирането на Данте за мястото на човека в центъра на света. Това е човекът с неговите тревоги и слабости, положителни и отрицателни черти. Структурата на поемата има средновековен характер, разделена е на 3 еднакви части, всяка от които се състои от 33 песни, а заедно с началната песен се получават 100. Поемата е написана в строфи по 3 стиха, Луцифер е с 3 лица, Цербер има 3 усти, грешниците в ада се мъчат в 9 кръга. Числото 3 е свещено, връзка със Света Троица и свети са всички числа, производни на 3. В началото на творбата Данте се е озовал в мрачни дебри, където душата и тялото на му се лутат в страх. Това описва епохата на Средновековието, където хората са живеели със страхопочитанието към Бог. В края на песента поетът намира Вергилий, който става негов спасител. Идва нова епоха- Ренесансът, която дава възможност на човека да се изяви като личност и да спаси душата и тялото си. Поемата разкрива чувствата и настроенията на поета, неговата изключителна снизходителност към човешките слабости и вяра в силата на човешкия разум.Единствените грехове, които Данте не прощава, са хитростта, подлостта и предателството. Неслучайно в дъното на ІХ кръг Луцифер дъвче в трите си огромни усти Юда- предателя на Христос, Брут и Касий – убийците на Ю.Цезар.Верен на идеята за обединена Италия, Данте изравнява двете престъпления. Адът на Данте е разнообразен- грехове и наказания, кръгове и ями, реки от кръв, блата, пълни с воняща кал, дъжд от ледена вода и огнени езици, градушка от разтопено олово, черни ветрове, които идват от царството на мрака, викове, въздишки и проклятия.Душите, които Данте поставя в този ад, са хора със земна съдба, със земни страсти и страдания.Така авторът индивидуализира грешниците и всеки се отличава със своите неповторими черти. Особено внимание Данте обръща на “неутралните”, слабите, безхарактерните, безволевите хора, които нямат гражданска позиция и лично мнение, а се оставят по течението.За него те са “безутешни души, без слава и позор живели на света”. За тях няма място нито в рая, нито в ада.Според Данте ако те влязат в ада, то грешните там ще бъдат по- достойни от тях. По време на своето пътуване Данте и Вергилий разискват върху проблеми на морала, философията, историята, литературата.Данте е жив човек, Вергилий- отдавна мъртъв, Данте е чужденец в ада, Верг.е от векове в преизподнята. На учудванията, страховете и тревожните въпроси Вергилий отговаря със спокойствието на знаещия и разбиращия. В VІІ кръг в река от вряща кръв са потопени телата на тираните и убийците.Тук са всички тези, които са извършили насилие или срещу себе си( самоубийци) или срещу другите.На входа на този кръг стои Минотавър, а кентаври обсипват със стрели телата на грешниците.Най- дълбоко потопени са тираните и убийците. Вторият дял от кръга е предназначен за самоубийците. За това си престъпление те са превърнати в дървета и всяко докосване или отчупване на клон им причинява голяма болка. Данте изслушва историята на човек, който е посегнал на живота си, защото макар и да е служил вярно на господаря си, е бил изгонен от него. Разкрита е трагедията на добрия и всеотдаен слуга, но слаб и отчаян човек. Обстановката е страшна и потискаща, дърветата са черни и деформирани, вместо плодове стърчат отровни бодли. ІІІ дял от VІІ кръг представлява пустиня, обсипвана от огнени езици.Тук се мъчат богохулниците. От сълзите на един от тях се е образувала червена ръка, която отвежда до дъното на ада. Данте не само добре познава пороците, но ги класира о по тяхната греховност. Началото на всички пороци според него е равнодушието, безразличието, което макар и само по себе си не е порок, но отваря вратите за всички пороци. Затова ги слага в началото, в предверието на самия ад и ги отминава с най- голямо презрение. За тези, които са там, няма да остане в човешката памет, освен че са станали мост към злото.”Погледни и отмини!”- казва неговият верен водач Вергилий. Данте Алигиери е първият ренесансов поет,който макар и да изхожда от Средновековието, е устремен чрез творчеството си към новото време.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one × 3 =